Проблемът със "сивия сектор" в образованието няма да се реши с промяна в изхода от началните и средните училища. Матурите във вид на тестове до известна степен улесняват децата [не само матурите, но и изпитите като цяло]. Въвеждането на задължителен изпит по български и литература, също е много добро решение и го подкрепям с две ръце. Но защо се върнахме към матурите? В западните образователни системи е наложена практиката на лесното влизане в учебните заведения [били те висши или други] и по-трудното излизане/дипломиране, докато при нас е точно обратното: влизаш с много зор в някоя що-годе престижна гимназия, 4-5 години си клатиш краката там и последната година се оказва, че трябва яко да си стягаш задника, за да влезеш в някой що-годе престижен университет, където нивото на обучение и материалът, който се изучава са коренно различни от всичко изпитано до сега. И как, драги министри, и въобще, хора работещи в образователната система, очаквате едни матури [2-3 изпита в повече] да елиминират частните уроци?

За да се промени това, трябва изцяло да се промени начинът на преподаване вътре в училищата, а не да се поставят нови "КПП-та" на изходите им.


В клас

Ако материалът се систематизира правилно, така че да "пасне" на зададената бройка учебни часове, няма да има нужда децата да ходят на частни уроци, за да им се обясняват неясноти или направо да им се преподават пропуснати уроци. Има и друго - мотивацията на децата да ходят на училище, за да се учат... По-скоро го няма. Това също трябва да се промени. А как да стане? Всъщност наистина е много елементарно - чисто и просто трябва да се промени начинът на преподаване: уроците по хуманитарните науки трябва да се разказват интересно, а не просто "да се изсипят няколко кофи сухи факти" на учениците; да им се дава възможност сами да участват в преподаването изказвайки собственото си мнение. Не трябва да се започва с въпроса: "През коя година се издават първите писани закони в България?", а: "Защо се въвеждат тези закони и какво, как и защо го променят?" Не трябва да се пренебрегват дребните любопитни факти за сметка на общите приказки, които толкова пъти сме чували, че вече са ни омръзнали.

В точните науки, от друга страна, трябва да се наложи разбирането, че всяка задача е предизвикателство, а не скучно задължение: "Урокът е ясен, сега си решете задачите." Всяка задача е предизвикателство, а всяка по-сложна - по-голямо такова за по-умните и съобразителните. А кой не иска да е по-умен и съобразителен?


У дома

Домашни работи не трябва да се дават често и по много, да не говорим за: "Останалата част от урока си я научете вкъщи!" Учебните часове трябва да достатъчни за усвояването, ако не на целия материал, то поне за 95% от него. Нека да оставим време на децата вкъщи, нека те го употребят както сметнат за добре. Обучението е важно, но когато отнема голяма част от времето ти, става досадно и демотивиращо. Нека на учениците се остави време след задължителните учебни часове за извънкласни дейности организирани от училището, спортните клубове или за да се подготвят с интересна информация, кояко да споделят със съучениците си в час.


Отново в клас

У децата трябва да се създаде както състезателен, така и отборен дух. Класовете често трябва да се делят на групи/отбори и да се състезават помежду си - като на малки викторини в часовете.

Децата не бива да се стряскат с контролни, изпитвания и изненадващи проверки на тетрадките. Разбира се, не казвам, че всичко това трябва да се изхвърли от учебния план, а че трябва да се промени подходът към него.

Учениците се страхуват от провала - от това че ще се изложат пред съучениците си, а не бива. Страхът поражда несигурснот, а несигурните и уплашените рядко предприемат и постигат нещо. Понеже е човешко да се греши и трябва да се учим от тях, първо трябва да ги допуснем, за да ги поправим. Не е редно да се всява страх у децата с трудни контролни и изпитвания. И не точно въпросите на контролните притесняват учениците, а оценките. А оценките не са важни! Важни са знанията, важни са уменията, а не това как другите ги оценяват. Важно е да се внуши това на децата: че е добре да изкарват шестици и да са отлични, но около това не се върти светът. Трябва да се създадат увереност и желание у децата да се борят, да поемат по трудния път и винаги да го правят за себе си: да не учат за контролната, а за себе си, защото знанието е сила.


Учебният процес разгледан като процес на сближаване и споделяне

Огромна част от учебния материал, който научаваме или проспускаме да научим през годините е напълно излишен или най-малкото неприложим в реалния живот и ежедневието. Но в процеса на обучение, ние научаваме най-важния си урок - да бъдем дисциплинирани. Заетостта води със себе си нуждата от правилно разпределяне на времето и силите, както и контрол над желанието да захвърлим всичко и да идем на сладолед или на бира [зависи от възрастта] с приятели.

Близостта меджу ученици и учители също би дала положителни резултати. Тя едва ли ще промени отношението на децата към преподавателите като към по-възрастни и умни от тях хора. Децата няма да престанат да уважават учителите си, ако те се държат с тях като с равни [е, нека все пак запазим учтивата форма на обръщение] и с разбиране. Най-вероятно е учениците да заобичат както преподавателя, така и предмета му и да проявяват повече интерес и внимание.

Скъпи учители, не ни третирайте като глутница необучени кучета. Ние сме хора като вас - мислим и чувстваме като вас и с лошо отношение можете да си спечелите единствено презрението и омразата ни. Усещането за равнопоставеност и взаимно уважение поражда сигурност и отваря очите, сърцето и ума. И вие имате много да учите от нас. Не се затваряйте в себе си. Не ползвайте положението си като преграда за отношенията ни.

Ако учителят не показва интерес към собствения си предмет, ако не се вживява в преподаването, в урока, в събитията или във физичните закони, а просто повтаря това, което вече е казал стотици пъти, не може да очакваме от децата да покажат плам. Ако един учител искрено се вълнува от това, което преподава, ако говори с желание, цялата енергия ще се предаде на учениците му.

"Каквото повикато, такова се обадило." Много хора ще кажат, че да се вживяваш като малко дете пред група ученици не е проява на зрялост, но аз ще кажа, че да се правиш на сериозен и твърд е по-незряло от това, да споределиш любовта си към даден предмет и да се опиташ по този начин да запалиш и другите като преподаваш с желание и чувство. Този метод не е добър само за началните училища, където вниманието на децата се задържа трудно. Бих казала, че в гимназиите и университетите вниманието на учениците се задържа още по-трудно. Бих ходила с удоволствие в часовете на един такъв учител - не просто преподавател, а жив човек, който не се притеснява да покаже емоциите си, който всячески се опитва да грабне вниманието на учениците си по възможно най-интересния  начин.


Час извън клас - team-building и self improvement

Кръжоците, извънкласните дейности, екскурзиите с учебна цел [които за съжаление се превръщат в "сбирки на младите алкохолици"] трябва да се развият. Когато уроците могат да се проведат навън и с промяната в обстановката да се освежи учебният процес, защо да не се направи? Когато бях в началното училище не ходех много-много по екскурзии. Не че не са се провеждали, но ходенето на язовир Доспат или на Черно море през учебно време не ми беше много интересно. Но се записах на екскурзиите, които преподавателката ни по история организираше до Копривщица и Старосел и не съжалявам ни най-малко за това.

За мое голямо съжаление, не съм пътувала много из България, освен за ходене на море и планинарство. Не съм ходила във Велико Търново, не съм посещавала Преслав, Перперикон, Мадарския конник и ме е срам да си призная, че не съм виждала Рилския манастир на живо. Още по-тъжно ми е, като знам че не съм единствена.

"Опознай родината си, за да я обикнеш." Е, как да я обичам, когато съм видяла толкова малко от нея? Нищо чудно, че толкова много млади хора бягат оттук преди да са разбрали какво притежават...

...Образованието от векове е едно и също: учениците идват, сядат и чакат да им се "налеят" знания. Развитите държави отдавна промениха този доста остарял [направо одревнял] начин на преподаване. Днес все повече се набляга на индивидуалността - на развитието и усъвършенстването на собственото Аз. Стимулацията на учениците още в началните училища да са самостоятелни, организирани и борбени, да се доказват, но и да приемат грешките си и да се учат от тях, ще доведе до ранното умствено, психическо и духовно израстване и съзряване на децата, като обособени личности с характер и ценности.


...


През училищните ми години са ме обучавали много учители: строги и взискателни, добри и лоши оратори, както и лъчезарни и положително настроени преподаватели. Не мога да го отрека - всички са ме научили на нещо, което до ден днешен ми е полезно. Най-много съм научила от строгите и взискателните и от тези, които са се отнасяли с мен като с равна. И все пак ми беше много по-приятно да работя с вторите. Казвам "да работя", а не "да ме обучават", защото процесът на обучение е нещо съвместно между учител и ученик и то трябва да започне да се възприема като такова и от двете страни. По-рано казах да научим учениците на отборно мислене. Нека сега вкараме и учителите в този отбор, но не като треньори, а като капитани на отбора - не да командват, а да го водят и мотивират за успех!






Искам да благодаря на приятеля ми, който ме вдъхнови да напиша това.

Искам да благодаря също така и на д.ф. Раянов за това, че е такъв прекрасен преподавател, че ме научи на толкова много и че ми вдъхна увереността и сигурността в себе си, за да постигам целите си.

Съгласен по всички параграфи!

kosmosa, raket\ata