Постинг
18.04.2010 22:39 -
Тишината, вратите и други неща в излишък.
English word of the post:
Today"s word is PRIVACY! Write it down in your notebooks, students!
Privacy - уединение. Нещо, което обичам, нещо от което имам нужда често, особено напоследък. И нещо, което имам в повече, когато съм в квартирата в София.
Вратите тук са "за да се затварят". Тук тракането на клавишите се чува и през затворените врати. Телевизорът не се увеличава повече от степен 5-6. Филмите, новините, сериалите, рекламите не се коментират. Лампите се загасят след 2300. Уединение. "Земи си!
Тишина и самота, колкото ти душа иска. Гадна, тегава тишина, наложено противно уединение.
Ако никога не си бил родител, винаги е късно да се правиш на такъв. ВИНАГИ. Ако някога си бил дете, винаги е късно да те третират като такова. ВИНАГИ...
Всички хора, с които искам да си говоря са далеч. На един телефон разстояние. Но чувствам, че няма нужда да се повтарям до без край. Има неща, които цял живот ще ме дразнят - няма да мога да ги игнорирам, няма да свикна с тях. Неща като коравосърдечието, егоизмът, нетактичността.
Че защо аз да си кривя душата да се съобразявам с толкова лоши черти на чуждия характер? Защо толкова хора да си кривят душата да търпят подобно нещо, когато само един човек е отговорен за това? Но не съм права, аз знам. За това и си мълча.
Мълча на вечеря. Мълча след вечеря. Мълча сутрин. Мълча и когато ме питат. Каквото и да кажа няма да съм права. А не обичам да не съм права. Нито пък обичам да мълча. Обичам да ме слушат, защото съм права, когато имам да кажа нещо. Когато съм права винаги имам какво да кажа. Но не и тук. Тук не съм права. Никога.
Тегаво е. Всички очакват, всички седят със зяпнали усти и чакат от мен. Мълчат и чакат. Питат и чакат. И аз мълча. Но нищо не чакам.
Често ми се случва да отговоря и тогава винаги отговарям с един и също изречение: "Наистина ли искаш да знаеш или просто искаш да се заядеш?" Отговарям на въпроса с въпрос. След това и на моя въпрос се отгаваря с въпрос. Винаги един и същ. После следва монологът. А аз мълча. Че какво да кажа?
Малко съм старичка да чувам варианти на "внимавай къде си играеш и не говори с непознати хора". Малко мина времето и на "аз като бях на твоите години". Никой никога не е бил на моите години! Никой никога не е бил на мое място! Я по-добре си мълчете и си затваряйте вратите!...
Сега ще спра музиката и ще се насладя на тишината и уединението.
Your mastR is angry today.
Today"s word is PRIVACY! Write it down in your notebooks, students!
Privacy - уединение. Нещо, което обичам, нещо от което имам нужда често, особено напоследък. И нещо, което имам в повече, когато съм в квартирата в София.
Вратите тук са "за да се затварят". Тук тракането на клавишите се чува и през затворените врати. Телевизорът не се увеличава повече от степен 5-6. Филмите, новините, сериалите, рекламите не се коментират. Лампите се загасят след 2300. Уединение. "Земи си!
Тишина и самота, колкото ти душа иска. Гадна, тегава тишина, наложено противно уединение.
Ако никога не си бил родител, винаги е късно да се правиш на такъв. ВИНАГИ. Ако някога си бил дете, винаги е късно да те третират като такова. ВИНАГИ...
Всички хора, с които искам да си говоря са далеч. На един телефон разстояние. Но чувствам, че няма нужда да се повтарям до без край. Има неща, които цял живот ще ме дразнят - няма да мога да ги игнорирам, няма да свикна с тях. Неща като коравосърдечието, егоизмът, нетактичността.
Че защо аз да си кривя душата да се съобразявам с толкова лоши черти на чуждия характер? Защо толкова хора да си кривят душата да търпят подобно нещо, когато само един човек е отговорен за това? Но не съм права, аз знам. За това и си мълча.
Мълча на вечеря. Мълча след вечеря. Мълча сутрин. Мълча и когато ме питат. Каквото и да кажа няма да съм права. А не обичам да не съм права. Нито пък обичам да мълча. Обичам да ме слушат, защото съм права, когато имам да кажа нещо. Когато съм права винаги имам какво да кажа. Но не и тук. Тук не съм права. Никога.
Тегаво е. Всички очакват, всички седят със зяпнали усти и чакат от мен. Мълчат и чакат. Питат и чакат. И аз мълча. Но нищо не чакам.
Често ми се случва да отговоря и тогава винаги отговарям с един и също изречение: "Наистина ли искаш да знаеш или просто искаш да се заядеш?" Отговарям на въпроса с въпрос. След това и на моя въпрос се отгаваря с въпрос. Винаги един и същ. После следва монологът. А аз мълча. Че какво да кажа?
Малко съм старичка да чувам варианти на "внимавай къде си играеш и не говори с непознати хора". Малко мина времето и на "аз като бях на твоите години". Никой никога не е бил на моите години! Никой никога не е бил на мое място! Я по-добре си мълчете и си затваряйте вратите!...
Сега ще спра музиката и ще се насладя на тишината и уединението.
Your mastR is angry today.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 959
Блогрол