[постингът нарочно е писан два дена подред. сами се уверете защо]

23.12.2007. - Винаги съм мразела Коледа. Всичките ми Коледи [или поне тези, които си спомням] са били ужасни. Но не вярвам тази да е такава :) Днят е слънчев и прекрасен, всички са ведри и усмихнати. Да - наистина всички, вече всички. Очертава се една приятно различна Коледа тази година :)

...

24.12.2007. - Разбира се. Всяка година се залъгвам така в деня преди Коледа. Няма весели Коледи. Коледите духат. Моите духат най-много. Винаги съм мразела подобни празници. Но те са ме мразели повече.

Мразя чувството, което ме обхваща като мокър чаршаф - чувството на непотребност. Чувствам се като голяааама ма пречка. Като тежкия камион с пияния шофьор, който е паркирал точно пред линейката и лекарският екип заедно с умиращия човек не магат да излязат, за да стигнат до болницата.

По принцип мразя фалшивите усмивки, но в такива дни отсъствието им някак си ме подтиска още повече. И когато аз се усмихна, защото често го правя и го правя от сърце, каменните физиономии насреща ми ме карат да се чувствам отново ненамясто. Сякаш съм набрала цветя от пазената и отглеждана с кървава пот градинка, а оснаталите цветя съм потъпкала и тъпото ми и неуместно задовоство от поднесения букет хич не е редно.

Чувтвам се като бавноразвиващ се. Не, не дете. А голям човек, който цял живот е лежал на плещите на родителите си със сложните си диагнози и лечения, денонощните бдения и ежечасното сменяне на мръсно бельо. И сега - достатъчно порастнал, за да осъзнае, че любовта, с която са го обгрижвали вече е леко изветряла заради трудностите, заради пречките. Изветряла от времето и липсата на друга преспектива. По-скоро пречка, тежест, отколкото любим човек. Понякога се питам дали възможностите ми са толкова минимални или очакванията на хората около мен са прекалено големи [със сигурност - и двете]?

Усещам, че мястото ми не е тук. Но къде да ида? Къде съм желана, когато не мога да бъда в помощ, а съм само пречка?

Чувствам се виновна. А не знам за какво. Не мога да се извиня  без да знам за какво - ще бъде прекалено фалшиво. Да се извиня на някого, че му развалям Коледата? Но как?! Защо никой никога не ми посочва грешките? Защо не ми давате възможност да се уча от тях, а само ме наказвате с мълчание, когато се опитам да ги разбера сама?

Защо мразя Коледа толкова много? Че това е просто един неработен ден? Може би го мразя, защото е там винаги - в календара, в точния ден, винаги е там и не можеш да избягаш от него. Идва като локомотива към вързаната на релсите красива жена. Отначало изглежда бавен, далечен, малък. После връхлита и помила всичко...

Мразя Коледите... И те ме мразят.

http://www.youtube.com/watch?v=MbOh-dFE3N0

и въобще всички семейни празници. Просто от 5 години насам всеки Великден, рожден ден или Коледа заставам пред дилемата с кого от двамат аси родители да бъда и винаги след това оставам с впечатлението, че съм избрала грешния. От 5 години насам всеки празник го прекарвам сама, независимо колко хора има около мен. Сигурна съм, че знаеш какво е усещането.
А преди тези 5 години родителите ми смятаха, че е твърде наложително да се изпокарат. След това баща ми излизаше а майка ми оставаше с мен и плачеше. И тогава мразях празниците.
Та мисълта ми е, че не си сама, че разбирам как се чувстваш. Тия дни ще ти взема подаръка и ще се видим да ти го дам =) Поздрави и не спирай да се усмихваш, въпреки каменните физиономии.

бях аз =]

Знам, че има кой да ме подкрепя и кой да ме разбира, но вие не сте винаги около мен, пък и да сте, Коледата ще дойде и за вас. Някак си неизбежно е и това ужасно много ме подтиска :(

Не бъди подтисната - може тази година Коледа да не дойде за хората, които са те накарали да намразиш този празник. Ще ядеш жито и няма да има кой да те мрази.